Може би ви се е случвало, а може би все още не, да купите някоя прекрасно илюстрирана книга, да заемете удобна поза на дивана у дома, сгушили своето бебче и да решите, че следващите 20-30 минути ще прекарате идилично притихнали в уюта на четивото.
Ала малкото сладурче, ако е още съвсем новородено да се разплаче на 5-тата минута, защото пелената му е разместена и това не му дава мира и възможност да се наслади на гласа ви.
Или пък детенцето е вече над 6 месеца, овладяло е майсторски завъртането от корем по гръб и обратно, пълзи все по-смело, сяда и плъзва отново и всички тези вълнуващи действия го изкушават толкова, че на 5-тата минута вече е в другият край на дивана готово да се пробва за самостоятелно слизане. Все прекрасни умения, но възпрепятстващи трепетната ни идея за едно вълшебно пренасяне в света на приказките.
За да не се раздразваме или разочароваме, че не успяваме да прочетем дори на 50% това, което ни се е искало е полезно да знаем, че вниманието на детето е скъпоценен ресурс, но умението му да се фокусира върху каквато и да било дейност, игра и/или предмет се подобрява и развива с напредване на възрастта. Ако решим да четем на детето си докато е на около годинка, можем да очакваме да задържи интереса си върху нашият разказ между 1-10 минути. Това е ориентир, които разбира се зависи от темперамента на всяко детенце. Зависи и от това колко увлекателно и артистично четем ние, дали го въвличаме в приключенията или ги поднасяме сухо, дали му четем редовно или само от време на време. Според много източници и насоки децата са по-заинтересовани от това да им четем приказки след като са навършат 2 годишна възраст.
