Когато чуем думата „регресия“, много често си представяме, че детето губи вече усвоени умения и сякаш се връща назад. Появява се усещането, че започваме отначало – че сънят отново се е променил, че навици, които сме изграждали с месеци, внезапно изчезват, или че детето отново започва да търси помощ за неща, с които до вчера се е справяло самостоятелно. И точно това обърква родителите най-много, защото създава усещане, че нещо неочаквано се е променило и че вече постигнатото сякаш се изплъзва.
В действителност развитието на децата почти никога не върви по права линия. То не прилича на стълба, по която детето изкачва стъпало след стъпало без колебание и без паузи. По-скоро напомня движение на вълни – има по-спокойни периоди, следвани от моменти на големи промени, а след тях идва нов етап, ново умение или нов начин, по който детето започва да възприема света около себе си. Именно това прави развитието толкова красиво, но и толкова объркващо за родителите – защото понякога точно преди скок напред идва момент, който изглежда като връщане назад.
През първите години от живота детският мозък работи с изключително темпо. За много кратко време бебето не само расте физически, но и започва да вижда света по съвсем различен начин. Усвояват се нови движения, натрупват се нови усещания, появяват се повече емоции, повече разбиране и повече осъзнаване на случващото се наоколо. Само за няколко седмици едно дете може да започне да забелязва хората по различен начин, да открива нови връзки между събитията и да преживява света много по-интензивно.
Всичко това е огромна работа за един малък организъм. И когато в детето се случват толкова много процеси едновременно, то напълно естествено започва да търси повече сигурност и повече опора. Именно затова в такива периоди често виждаме повече нужда от близост, повече желание за гушкане, по-силно търсене на мама или връщане към навици, които носят усещане за спокойствие и предвидимост. Това не е знак, че детето губи умения или че нещо се е объркало. Това е неговият начин да премине през голяма вътрешна промяна.
Най-объркващото при регресията е, че тя почти винаги изглежда като нещо, което се появява внезапно. До вчера всичко е било спокойно – сънят е бил по-лек, раздялата е минавала по-лесно, ежедневието е имало някакъв ритъм. И после изведнъж идва ден, в който детето плаче повече, събужда се по-често, търси непрекъснато контакт и сякаш нещо напълно се е променило.
Причината е, че големите скокове в развитието рядко се случват тихо. Те идват със сериозно натоварване за мозъка и нервната система. Представи си, че за много кратко време светът около теб започва да става по-голям, по-шумен и много по-интересен. Изведнъж забелязваш нови лица, нови предмети, нови възможности. Започваш да разбираш повече за пространството, за раздялата, за движението и за собствените си желания. За едно малко дете това е огромна промяна и не е изненадващо, че тя понякога се проявява чрез повече напрежение, повече плач и повече нужда от сигурност.
Именно затова по време на регресия често се появяват повече нощни събуждания, повече нужда от контакт и повече трудности в ежедневните навици. Някои деца започват отново да искат помощ за храненето, други не искат да стоят при хора, с които преди са се чувствали спокойни, а трети изглеждат по-чувствителни и по-лесно се разстройват. Тези промени могат да изглеждат стряскащи, но много често те не са знак за проблем, а знак, че в детето се случва нещо много по-голямо.
Когато виждаме внезапна промяна, естествената ни реакция като родители е да започнем да търсим решение. Иска ни се възможно най-бързо да върнем познатото спокойствие и усещането, че отново знаем какво се случва. Започваме да мислим дали не трябва да променим режима, начина на приспиване, храненето или ежедневните навици. Но истината е, че регресията не е проблем, който трябва да бъде поправен. Тя е период, през който детето има нужда да бъде преведено.
Много често най-голямата помощ не идва от нов метод или нов трик. Тя идва от сигурността. Когато около детето има предвидимост – познати ритуали, близост, спокойствие и човек, който остава до него – преминаването през този период става по-леко. Понякога това означава повече гушкане, повече търпение или просто приемане, че за кратко време детето ще има нужда от нас повече от обикновено. И това не е разглезване. Това е даване на опора точно в момент, в който неговият свят временно изглежда по-голям, по-шумен и малко по-труден за разбиране.
