ЗА ДЕТСКОТО „НЕ!“ И ПЪТЯ КЪМ САМОСТОЯТЕЛНОСТТА

Автор: Дени Христова
19 Май, 2025

Не мога да отида до тоалетната…“
„Оставям го за малко и започва да плаче…“
„Носим го по цял ден – иначе не спира да мрънка.“

Ако тези мисли ти звучат познато – знай, не си сама. Много родители (особено на първо дете) преминават през този период на постоянна нужда от близост, който често предизвиква съмнения:
"Нормално ли е това?"
"Разглезвам ли го?"
"Ще свикне ли така?"

Истината е, че отговорът се крие не в навици и разглезване, а в самата природа на новороденото бебе. В неговата нужда да бъде до теб, да те усеща, да бъде в постоянна връзка. Не защото нещо не е наред, а точно защото всичко върви по план.

Какво се случва с бебето през първите месеци?

През първите 3 месеца след раждането (наричани още „четвъртият триместър“), бебето продължава да се развива с темповете и нуждите от вътреутробния си живот. То не разбира още, че е извън теб. Не възприема света като безопасно място, в което може да съществува само.

Бебето няма усещане за време. Няма представа, че „мама излиза за малко и ще се върне“. То възприема раздялата като липса на сигурност, липса на защита, липса на живот.

Неговата нервна система е незряла. То не умее да се успокоява самостоятелно, защото няма още изградени механизми за саморегулация. Това означава, че когато плаче и не е до теб – не капризничи, а изпраща сигнал: „Трябва ми мама, за да оцелея.“

А какво казват инстинктите му?

Бебето разполага с изключително развит инстинкт за близост. То търси допира, гласа, сърдечния ритъм и мириса на мама, защото те му напомнят на утробата. Когато е в прегръдката ти – нивото на стресовите хормони в тялото му спада. Дишането и сърдечният ритъм се регулират. То се отпуска.

Да, бебето се чувства най-добре в ръцете ти, до сърцето ти. И колкото повече му даваш тази близост в началото, толкова по-сигурно и самостоятелно ще бъде в бъдеще.

Какво НЕ означава това поведение?

Това не означава, че го „разглезваш“.
Това не означава, че ще е „залепено за теб“ завинаги.
Това не означава, че правиш нещо погрешно.

Това означава, че отговаряш на естествена биологична нужда, която с времето ще отстъпи място на самостоятелността. Но само ако детето е било сигурно, че когато има нужда – ти си там.

И какво можеш да направиш ти?

Да използваш слинг или ергономична раница, за да имаш ръце свободни и в същото време да носиш бебето близо до себе си.
Да говориш с бебето, докато се движиш из стаята – така чува гласа ти и се чувства по-спокойно.
Да си дадеш разрешение да седнеш, да се сгушиш с него и да не правиш „нищо друго“ – понякога това е най-важното.
Да не се сравняваш – всяко бебе е различно. Някои имат по-силна нужда от близост, други – по-малка. И всичко това е нормално.

А какво печели бебето от тази близост?

Много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
Ти не просто го носиш. Ти изграждаш основа за доверие.
Когато откликваш на нуждата му от теб, бебето научава:
„Светът е безопасен.“
„Аз съм важен.“
„Мога да се доверя.“

Тази сигурност ще бъде неговият вътрешен компас за години напред.
И постепенно ще започнеш да виждаш как то се отдалечава все по-смело.
Но сега – просто иска да бъде до теб.

И не на последно място…

Ако се чувстваш изтощена – това също е нормално. Постоянната нужда на бебето от теб е красива, но и тежка.
Потърси помощ, почивай, споделяй с партньора или с близки.
Грижата за теб е част от грижата за бебето.

Ти си неговият свят.
И не, не го разглезваш.
Ти го обичаш.
И това е достатъчно.