Толкова често се опитваме да бъдем всичко за всички – любяща майка, добра партньорка, вярна приятелка, отговорен служител. Опитваме се да се усмихваме, когато всъщност сме уморени, да сме силни, когато вътрешно ни се плаче, да запазим контрол, дори когато ни идва да избухнем. Но най-ценното, което можем да дадем на децата си, е да бъдем истински. Те не се нуждаят от перфектни майки – нуждаят се от нас такива, каквито сме. Понякога изнервени, понякога разсеяни, но винаги любящи и готови да прегърнем.
Жената е баланс между нежност и сила. Ние носим живота, но и носим на плещите си хиляди отговорности. Понякога ни се струва, че светът очаква твърде много от нас, но въпреки всичко, ние продължаваме. Продължаваме, защото обичаме, защото вярваме, защото знаем, че сме незаменими.
8 март е ден, в който не само да получим цветя, но и да си позволим да бъдем себе си. Да си дадем пространство. Да спрем за момент и да си кажем: „Справям се. Добра съм. Достатъчна съм.“ И да вярваме в това.